Безимен

БЕЗИМЕН

Без теб Родино, пристан съм безимен…
Без минало и корен.
Сетива
с  история самотна и ранима.
Без върхове, без родна синева.

Без теб Родино, странник  съм прокуден,
без Тракия, без Шипка без Батак.
Съдба на чуждинец.
Живот отруден,
без изгрев небороден.
В залез. 
В мрак.
Какво съм без Паисий и Врачански?
Без Аспарух?
Без  Крум?
Без  Омуртаг?
Без Симеон и Златен век?
Без Банско?
Без Левски, Ботев?
 
Опустял съм бряг.

Какво съм аз без родното си име?
Измислица!
Или на луд
кумир!?
Марица, Дунав гонят ме и зиме
разплакани за българската шир.

Безимен пристан съм без теб Родино …
изтъкан от мъка и тъга
злощастник 
и за чужд,
и за  любими.
Неразбран
белязан от врага..
      21.05.2012г.


Рецензии
Много силно!Усещам духа на Хайтов.

Антонина Димитрова -Болгария   14.09.2012 22:52     Заявить о нарушении