Безимен
Без теб Родино, пристан съм безимен…
Без минало и корен.
Сетива
с история самотна и ранима.
Без върхове, без родна синева.
Без теб Родино, странник съм прокуден,
без Тракия, без Шипка без Батак.
Съдба на чуждинец.
Живот отруден,
без изгрев небороден.
В залез.
В мрак.
Какво съм без Паисий и Врачански?
Без Аспарух?
Без Крум?
Без Омуртаг?
Без Симеон и Златен век?
Без Банско?
Без Левски, Ботев?
Опустял съм бряг.
Какво съм аз без родното си име?
Измислица!
Или на луд
кумир!?
Марица, Дунав гонят ме и зиме
разплакани за българската шир.
Безимен пристан съм без теб Родино …
изтъкан от мъка и тъга
злощастник
и за чужд,
и за любими.
Неразбран
белязан от врага..
21.05.2012г.
Свидетельство о публикации №112090707734
Антонина Димитрова -Болгария 14.09.2012 22:52 Заявить о нарушении