Крача по пътя и в крачки живота си меря
– може и в метри, но крачките включват и време –
крачка за оня ден, малко по-малка за вчера,
още по-малка за днеска, че “днеска” е бреме.
Крачех широко, но крачките вече скъсявам
– с маршова стъпка да слизаш надолу не може –
зная, но равното свърши, денят изтънява,
слизам по сипей скалист и това ме тревожи.
Ситно пристъпвам, май вече изобщо не крача
– в крачката има размах, и движение има –
светло е още, но нещо ми шепне за здрача,
още е есен, но вече мирише на зима.
Може би дълго ще мога напред да се движа
– няма да крача, но крак подир крак ще премятам –
често ще спирам, притиснат от болки и грижи,
старец с тояжка, ще тътря нозе по земята.
Май не пристъпвам и днес, а надолу се влача,
но пък разбрах подир толкова трудни години:
няма значение колко по пътя си крачил,
има значение колко от пътя си минал.
Крачки
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112090602269
Свидетельство о публикации №112090602269
Рецензии