УТРЕ

Защо съм весел?
Всъщност повод нямам –
и днес късметът пак не ме намери,
и днес ми взеха пак пари с измама,
кръстосвах шпага с двама лицемери...
...и днес бе както всеки ден.
     Защо ли
тогава ми е светло на душата?

Навън е есен,
дъжд по клони голи
студена мокра пелена замята,
а ми е леко.
От какво – не зная.
Едва вървя, кракът ми наболява,
парите свършват, пак ще търся заем,
а се усмихвам.
И ми се припява.

А нужно ли е повод друг да чакам,
освен това, че този ден изтича,
че доживях от изгрева до мрака,
че се прибирам в къщи, че обичам?
Не е ли хубав повод и това, че
момичето пред мен е с бяла блузка,
че в скулите ми влажно диша здрачът
и че обувките ми не пропускат.

Отивам си от “днес”, не съжалявам –
прекрасен повод да съм весел в мрака,
макар че “утре” вече се задава
и аз го знам,
и знам какво ме чака.
И пак ще ме боли,
ще срещам злото –
на безнадеждни “утре” съм обречен.
Но днес вървя почти щастлив.
Защото
до утре всъщност е така далече...