Юрий Поликарпович Кузнецов - Атомная сказка
Атомная сказка
http://www.stihi.ru/2006/02/09-1564
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Атомна приказка
Тази приказка, много красива,
слушам аз, вече нова била,
как Иванушка лъка извива
и изпраща в полето стрела.
Тръгнал той по посока стрелата
във следа от сребриста съдба
и попаднал на жабата в блато
зад моретата три от дома.
- Ти ще трябваш за важното дело! -
сложил жабата в кърпата той.
Срязал нейното царствено тяло,
заредил с електрически ток.
В дълги мъки умирала бавно,
тропали в жилите векове,
на глупака било му забавно
и разпъвал в усмивка лице.
1968
Атомна приказка
ТАзи прИказка, мнОго красИва,
слУшам Аз, вече нОва билА,
кАк ИвАнушка лЪка извИва
и изпрАща в полЕто стрелА.
ТрЪгнал тОй по посОка стрЕлата
във следА от сребрИста съдбА
и попАднал на жАбата в блАто
зад морЕтата трИ от домА.
- ТИ ще трЯбваш за вАжното дЕло! -
слОжил жАбата в кЪрпата тОй.
СрЯзал нЕйното цАрствено тЯло,
заредИл с електрИчески тОк.
В дЪлги мЪки умИрала бАвно,
трОпали в жИлите вековЕ,
на глупАка билО му забАвно
и разпЪвал в усмИвка лицЕ.
Атомная сказка
Эту сказку счастливую слышал
Я уже на теперешний лад,
Как Иванушка во поле вышел
И стрелу запустил наугад.
Он пошёл в направленьи полёта
По сребристому следу судьбы
И попал он к лягушке в болото
За три моря от отчей избы.
- Пригодится на правое дело! -
Положил он лягушку в платок.
Вскрыл ей белое царское тело
И пустил электрический ток.
В долгих муках она умирала,
В каждой жилке стучали века,
И улыбка познанья играла
На счастливом лице дурака.
1968
Свидетельство о публикации №112090302844