Петко Илиев - Бреме, перевод

Дали познавам болката ме питаш,
защо сега се сети, нещо странна.
Години нямаше те за да скиташ.
Днес върна се, за отговор е рано.

Дали познавам я, защо ти трябва,
сърцето да научиш как умира
и погледът ти пак да ме отбягва,
въпросът, отговор да не намира.

Не я познавам, но пък тя ме знае,
за себе си напомня непрестанно
и стържейки по костите дълбае,
възникнала от нищото… спонтанно.

Не я познавам, но пък тя нахално,
решила е до край да окупира,
до мислите домогва се брутално,
а там душата вече корозира.

Разбра ли, че излишно е да питаш,
че болката сродила се е с мене.
Свободна си отново да се скиташ,
туй само болка е, а ти си бреме.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Не приходи ты делаешь мне больно
Нелепо это выглядит и странно
Ты всем была на свете не довольна
Прошла любовь – осталась только рана.

Скажи зачем опять ты захотела
Любовью сердце очень просто ранить
Ты даже мне в глаза не посмотрела
Наверное пришла похулиганить.

Я не постиг, а ты меня постигла
С ногами влезла в сны мои пророчьи
И так меня болезного скрутила
И всё случилось как бы между прочим.

Причём без спроса грубо и нахально
И с каждым днём живее и живее
И мысли мои выглядят брутально
Душа моя бессмертная ржавеет.

Не задавай мне глупые вопросы
Да боль живёт её врачует время
Свободная гуляй по медоносам
Ты моя боль сердечная и бремя.