Младостта е болест, която бързо минава.
Й. В. фон ГЬОТЕ
Сега съм здрав!
До смърт съм здрав, до болка!
А младостта е спомен.
Но нетраен...
И все по-здрав – а до кога, до колко? –
ще ставам, колкото вървя към края.
...И от илюзии не боледувам,
и от надежди оздравях отдавна.
Живея!
Или просто съществувам
и влача битието си по равното.
То е бездарно плоско, битието!
Духът е вертикала, но го няма,
а зее дълбината – там, където
страданието, другата измама,
осмисля всичко, изживяно вече,
и туй, което още ни тревожи –
и “утре” е един мираж далечен,
успехът – утрешен провал отложен...
Това не са отчаяните вопли
на старческото ми ненужно здраве.
Аз крача в залеза...
И той ме топли,
но с паметта ми нещо странно става.
Защото боледувах ли от младост?
А бях ли болен от любов?
Не помня!
О, аз съм в залеза си.
Здрачът пада.
И само сянката ми е огромна...
В залеза
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112090302505
Свидетельство о публикации №112090302505
Рецензии