Петко Илиев - Кибрит, перевод

Запалена клечка от мокър кибрит,
напразно те търси изгубена в мрака.
Духът му разпътен, от чувства пребит,
готов е за среща, но никой не чака.

Запалена клечка от мокър кибрит,
надолу полита във бездната плахо.
Премръзнал стои си, до болка сърдит,
отдавна, отдавна заминал е влака.

Запалена клечка от мокър кибрит,
на гарата, в сълзи изплаква душата,
на пост, караул е, нали е войник,
очите напразно се взират в тъмата.

Запалена клечка от свършил кибрит,
до утрото някак си все ще дочака.
Разбрал е, че  другият по - е велик,
съдбата поднася му тази разплата.

Изтръпнала гара, зарязан  войник,
кубинки събути, а той на гредата,
от връзки въжето направил. Честит.
На мокрите клечки, греховна отплата.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Факел зажгли мои мокрые спички
Свет их напрасен путь мой во мраке
Душа на распутье пришла на кулички
И кто меня ждёт в опустевшем бараке.

Факел зажгли мои мокрые спички
В бездну спускаюсь я и робею
Больше не будет моей  электрички
И от обиды я онемею.

Факел зажгли мои мокрые спички
Я намочил их своими слезами
Где-то здесь должен быть пограничник
Между реальностью и холодами.

Факел зажгли мои мокрые спички
Утра желаю я больше чем злата
Зря напрягался, юлил с непривычки
Это всего лишь чужая расплата.

Рана смертельная у часового
Туго петля затянулась на шее
Шага не вынес солдат строевого
Есть ли на свете что-нибудь злее…