Николай Головкин- Береза

НИКОЛАЙ ГОЛОВКИН
БЕРЕЗА
Боль березе не унять-
Пригорюнилась опят.
Не сдержать береза слезы
Никому и неедомек,
Как си горек,
Как си горек,
Как си горек, сладкий сок.

Боль березе не понять,
Если сердцем не принять.
Подойди и ствол погладь,
На пригорке рядом сядь.
Белоствольная береза,
Как седая наша мать.

Поддувает ветер в спину,
Шаль поправила опять..
Много-много хочет сыну
Расказать при встрече мать.

Толька вновь явились слезы.
Как ждала тебя она!
Плачет старая береза.
А вокруг нас-тишина.

НИКОЛАЙ ГОЛОВКИН
БРЕЗА
Превод  Величка Петрова

Пак брезата ли тъжи,
Защо сълзите не сдържи,
Болката ли пак не стихва
В брезов поглед  белоок.
Как си горест,
Как си горест,
Как си горест, сладък сок.

Брезата как ще разбереш,
Ако от скръб сърце не спре.
Ела ствола докосни,
С баира редом приседни.
Белостволата бреза
Пази мамина сълза.

Духа вятърът в гърба,
Шал наместила е пак...
С болка стигнала ръба,
Чака син до късен мрак.

И пак сбира се сълза.
Как е чакала сама!
Плаче старата бреза.
Наоколо тишина.