“Миналото – това е настояще,
което съществува на разстояние.”
Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”
Вървя през настоящето.
Пред мене
то се нарича “бъдно”. И е скрито –
мираж, възможност, може би видение,
което съществува зад мъглите.
Зад мен е вече “минало”.
Вратата
към него е заключена навеки –
не можеш да живееш в стара дата,
макар да има някаква пътека
на име “памет”, или просто “спомен”,
която крадешком назад ни връща.
Но пази тежък катинар огромен
на миналото стъклената къща
и само през стените й ни гледа
отдавна изживяното.
Обаче
там образите стават все по-бледи,
додето се стопят полека в здрача.
Но миналото в нас живее!
Само
на педя, на една ръка далече,
то съществува тук, до мойто рамо...
...Но аз не съществувам в него вече.
Минало
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112083002415
Свидетельство о публикации №112083002415
Рецензии