Йорданка Господинова. Ночи без сна - авт. пер

Перевод  Инессы Соколовой (авторизованный)

Ты был всегда во власти ветра?
Приют реки в моих руках?
Нет, наша песня не допета,
как бег коней в моих глазах.

Войдя в твой мир по приглашенью,
мне стало голодно в ночи.
Смотрел с безумным упоеньем.
Сказать хотелось: "Не молчи!"

Я знаю, что желаешь больше,
но избегаю темноты.
С тобой хочу остаться дольше,
связать с тобой свои мечты…

Не спится нам под звездным небом?
Приснилось ночью без луны,
что я с крылами в платье белом,
не нарушая тишины,

лечу дать повод на рассвете,
чтоб подсказать: "Давно твоя,
как твой чудесный вольный ветер,
из искр желаний и огня".
-

Оригинал

Будувани нощи
Йорданка  Господинова, България
 http://www.stihi.ru/2012/08/24/4959

Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,

когато ме покани в твоя свят
и ми нарече жадните си нощи…
Очите ти в безкрая ме следят.
Открият ли ме, знам, ще искат още…

И ще разпалват огън в пепелта,
защото аз съм въгленче, което
отрича всеки мрак и тишина
и пари като спомен във сърцето…

Будувал ли си звездното небе?
Мечтал ли си в безлунни, тъмни друми
една жена със огнени криле,
една жена говореща без думи

да ти даде причина да си друг?
И да е твоя като онзи вятър,
долитащ от един сънуван Юг
за да намери обич в ново ято…


Фото: Йорданка Господинова