Вера Фигнер Когда в неволе мы порою Когато някога

„КОГДА В НЕВОЛЕ МЫ ПОРОЮ...”
Вера Николаевна Фигнер (1852-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОГАТО НЯКОГА В БЕДАТА

Когато някога в бедата
се взрем наблизо и далеч
и тегнат тежко над душата
печал, сумрак и горка реч –

стихът ни чувства изразява,
вълнуващи ни в тъжен час,
в гръдта ни мъки облегчава
като сълзи, узрели в нас...


Ударения
КОГАТО НЯКОГА В БЕДАТА

КогАто нЯкога в бедАта
се взрЕм наблИзо и далЕч
и тЕгнат тЕжко над душАта
печАл, сумрАк и гОрка рЕч –

стихЪт ни чУвства изразЯва,
вълнУвашти ни в тЪжен чАс,
в гръдтА ни мЪки облегчАва
катО сълзИ, узрЕли в нАс...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вера Фигнер
КОГДА В НЕВОЛЕ МЫ ПОРОЮ...

Когда в неволе мы порою
Бросаем взгляд вокруг и вдаль
И тяготеют над душою
Лишь полусумрак и печаль –

Наш стих те чувства отражает,
Что нас волнуют в горький час,
И грудь он нашу облегчает,
Как брызги слез из скорбных глаз...




---------------
Руската революционерка, писателка и поетеса Вера Фигнер (Вера Николаевна Фигнер) е родена на 25 юни/7 юли 1852 г. в с. Никифорово, Казанска губерния. След обучението си в Родионовския институт за благородни девици е учила в Казанския университет, в медицинския факултет на Цюрихския университет и в университета в Берн. Живее по времето на царете Николай І, Александър ІІ, Александър ІІІ и Николай ІІ, като за борбения си дух непрекъснато е била преследвана. След завръщането си в Русия през 1875 г. участва в народняшкото движение и води пропаганда срещу царската власт. Влиза в ръководството на нелегалната организация „Народна воля” и участва в подготовката на покушението срещу Александър ІІ в Одеса (1880 г.) и в Петербург (1881 г.). През 1883 г. е осъдена на смърт и е затворена в Шлиселбургската крепост, през 1884 г. смъртното й наказание е замененио с доживотна каторга. Изкарва 20 години в затвора, през 1904 г. е амнистирана. Свидетелство за тези години са мемоарите й „Запечатленный труд” (в 3 тома, 1920 г.). Когато е била 9-годишна, в Русия все още е съществувало крепостното право, а когато си отива от живота, се водят битките на Великата отечествена война. Много от стиховете й са изгубени. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1906 г.) и на поредиците с поезия, проза и публицистика „Избранные произведения” (в 7 тома, 1928-1932 г.) и „Избранные произведения” (в 3 тома, 1933 г.). Умира на 15 юни 1942 г. в Москва.
---------------


* (вариант перевода с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)

When, captived, we sometimes look 'round
And glance at moments for distant place,
Bearing in self the heavy grounds
Of cold dark twilights of unhappiness,

The only verse is the reflection
Of feel of woe in bad times,
It takes the press from breast so heavy,
As tears' burst from weeping eyes.