Реалност

“...но нали в света
  все има нещо повече от хляба...”
Янко ДИМОВ

В реалността живея.
Всеки ден
е взрив, разтърсил съществото в мене,
за да съзра, отново изумен,
света на сто реалности стаени.

Или реалността е стар мираж
със сто врати, или на сто етажа
и всеки има в него свой етаж,
и счита своя прашен свят най-важен...

На партера в настръхналата гмеж,
в света на гладната тълпа безока
парчето хляб е идол и стремеж,
и идеал, и крайна цел висока...

Нагоре просветлява.
С хляб и сол
и там живеят, с хляб и сол посрещат,
но на душата в светлия престол
не властва хлябът.
Има още нещо!

И то е, дето носи слънчев ден,
и прави друг света, и друг – пейзажа,
и си готов, от него запленен,
да търсиш път към горните етажи.

И аз живея с хлебец и кураж
и чупя залък от плътта на бога.
Не знам къде съм и на кой етаж –
да преброя етажите не мога,

но даже гладен, даже уморен,
в пустинята на идващата зима,
аз вярвам, че на този свят край мен
все нещо повече от хляба има...