Михаил Герасимов Березы севера все звонче На север

„БЕРЕЗЫ СЕВЕРА ВСЕ ЗВОНЧЕ...”
Михаил Прокофьевич Герасимов (1889-1939 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА СЕВЕР ЗВЪНКО ПАК СЕ РОНЯТ

На Север звънко пак се ронят
брезичките – ридаят, хлипат,
а вятърът, оголил клони,
замеря ме с листата дрипи.

Въртят се, плачат с тъжна песен,
а между тях светът е чист,
и все по-нежен, безтелесен
рояк от шума с чезнещ лист.

Как рязко там върху брезите
примрели зеленее мъх.
Допяват птиците в лозите,
за полет дълъг сбират дъх.

Душата – прикована птица
на щръкналите върхове,
към полет есенен стреми се,
след жеравите я зове.


Ударения
НА СЕВЕР ЗВЪНКО ПАК СЕ РОНЯТ

На СЕвер звЪнко пАк се рОнят
брезИчките – ридАят, хлИпат,
а вЯтърът, огОлил клОни,
замЕря ме с листАта дрИпи.

ВъртЯт се, плАчат с тЪжна пЕсен,
а между тЯх светЪт е чИст,
и всЕ по-нЕжен, безтелЕсен
роЯк от шУма с чЕзнешт лИст.

Как рЯзко тАм върхУ брезИте
примрЕли зеленЕе мЪх.
ДопЯват птИците в лозИте,
за пОлет дЪлъг сбИрат дЪх.

ДушАта – приковАна птИца
на штрЪкналите върховЕ,
към пОлет Есенен стремИ се,
след жЕравите я зовЕ.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Герасимов
БЕРЕЗЫ СЕВЕРА ВСЕ ЗВОНЧЕ...

Березы севера все звонче
Всхлипывают и рыдают.
Ветер обнаженье кончив
Лохмотья мне в лицо кидает.

Качаясь, плачут горькой песней,
Но просеки меж них чисты,
И все нежней и бестелесней
Рой отлетающей листвы.

На умирающих березах
Как остро зеленеет мох.
Как допевают птицы в лозах, –
От них бы отлететь не мог.

Моя душа подбитой птицей
На пиках вздыбленных ветвей.
В осенний перелет стремится
Под тихий посвист журавлей.


* (экспромт: Любомир Фёдоров)

Твои стихи как высь и небо,
Им не потребны ложь и небыль.
А коли гром, гроза и тучи,
Не прячься в дом, уж ливень лучше.