Сказка только для детей

(Красимир Георгиев, перевод с болгарского)
http://www.stihi.ru/avtor/fliorir

Это было тогда, когда ныне старые чайки с окрашенными морской солью крыльями,
были беззаботны, дьявольски беззаботны и, вихревые как водовороты,
строили на вершинах свои гнёзда.
Когда ветер снимал рубашки с бесконечно долгих снов
и погружал их в смертельные водовороты, чтобы пропитать вечным запахом йода,
тогда, тихо веселясь, чайки распутывали эти сны
и вечерами долго играли на струнах  рубашек, полученных от ветра.
       И вечерами долго, долго играли…

В тех местах совершал круиз корабль с экипажем из маленьких весёлых мальчиков
Вёл его двенадцатилетний капитан в настоящей капитанской шапке..
Ехал очень, очень весёлый корабль.
А неделю тому назад на странном острове, где корабль ненадолго остановился
и обменял, серьёзно,  со страшными людоедами племени -  Мхамба –
лодку, наполненную доверху браслетами, на апельсины и многие другие сладости,
случилась следующая опасность
с капитаном в настоящей капитанской шапке:

Во время проведения переговоров, решающих торговые вопросы,
на корабле с экипажем мальчиков и племенем людоедов,
колдун племени предсказал:
Когда капитан поднимет якорь, раньше, чем он выкурит пять трубок,
а если он не курит, раньше, чем взойдёт новая луна,
придёт большая буря, облака длинными пальцами
поломают все мачты как хрупкие скорлупки мидий.
Раньше, чем будут выкурены пять трубок.

Когда ветер, сняв рубашку, окунул её в смертельные водовороты,
и чайки разгадали тайну, ветер пришёл в ярость
и начал преследовать их вихрей глазами.
И началась такая страшная буря, что облака с длинными пальцами
разбили как игрушку солнце на множество маленьких солнц…
А над путешествующим весёлым кораблём, ведомым двенадцатилетним капитаном - переполненным сладостями и очень, очень весёлыми детьми -
медленно взошла Новая луна…

Сказка только для детей Приказка само за деца               
Красимир Георгиев
http://www.stihi.ru/avtor/fliorir

ПРИКАЗКА САМО ЗА ДЕЦА

Преди години гларусите стари с нашарени от морска сол крила
били безгрижни, дяволски безгрижни и вихрени като водовъртежите,
                върху които правели гнездата си.
Когато вятърът събличал ризата, съшита от безкрайно дълги сънища,
и я потапял в смъртни вълноломи, за да попие дъх на вечна йод,
тогава тихо веселите гларуси разнищвали със поглед тези сънища
и вечер дълго свирили на струните, получени от ризата на вятъра.
                И вечер много, много дълго свирили...

Пътувал кораб, много весел кораб със екипаж от мънички момчета,
със капитан – дванадесетгодишен – и е-е-ей такава капитанска шапка.
                Пътувал много, много весел кораб.
А преди седмица на странен остров, където корабът се спрял за малко
и разменил, съвсем сериозно, с племето на страшните човекоядци – Мхамба –
препълнени догоре лодки с гривни срещу препълнени със портокали лодка
и други много, много сладки работи, се случило и следното премеждие
                със капитана с е-е-ей такава шапка:

По време на проведените преговори, уреждащи търговските въпроси
на кораба със екипаж момчета и племето от зли човекоядци,
                магьосникът на племето предрекъл:
Когато капитанът вдигне котвата, преди да е изпушил пет лули,
а ако той не пуши, то преди да е изгряла Новата луна,
ще дойде толкова голяма буря, че облаците с дългите си пръсти
ще изпочупят всички, всички мачти като парчета от студена мида.
                Преди да е изпушил пет лули.

Когато вятърът, съблякъл ризата, я потопил във смъртни вълноломи
и гларусите скришом я разнищвали, усетил в ярост вятърът шегата им
                и почнал да ги гони с вихри-погледи.
И придошла такава страшна буря, че облаците с дългите си пръсти
начупили като играчка слънцето на много, много мънички слънца...
А над пътуващия весел кораб със капитан дванадесетгодишен –
препълнен кораб с много сладки работи и много-много весели деца –
                изгряла бавно Новата луна...