Тишината изтрива

Ани Монева
Рисувам тъгата си,
такава –  красива.
Сред полета от макове
гони залез и в него попива.
По небето потича –
тънка оранжева струйка.
Някакво ехо „обичам”
се преплита във вятър
и спира в сълза на момиче.
А луната извира –
кръгла, бяла, с индигов отенък.
Очертавам прозорец,
който проскърцва и стене,
завеса изпъстрена с маргарити,
по стъклото дъждовната диря,
гълъби – два,
на перваза сгушено свити.
Рисувам тъга…
Цяла нощ.
Реших невъзможно –
да бъде красива.
Не усетих. Дошла тишина.
Такава – прозрачна,
която изтрива.




Прочети още:


© Copyright: Ани Монева, 2012
Свидетельство о публикации №112082308912
Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении
Другие произведения автора Ани Монева
Рецензии
Написать рецензию
красиво рисуваш с думите, Ани...много красиво...
и пее стихът ти... с нежен глас на флейта...
ти си чудесна...

Мария Магдалена Костадинова   14.09.2012 00:17   •   Заявить о нарушении
+ добавить замечания
Написать рецензию     Написать личное сообщение     Другие произведения автора Ани Монева