Владимир Соловьёв Эпитафия Епитафия

„ЭПИТАФИЯ”
Владимир Сергеевич Соловьёв (1853-1900 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕПИТАФИЯ

Владимир Соловьов
лежи тук и споделя:
Той беше философ,
а сетне стана скелет.
С едни любезен, мил,
а с други враг заклети;
безумно влюбен бил
и скокнал сам в дерето.
Душата си проклел,
загубил свойто тяло:
тя – дяволът я взел,
то – кучета го яли.
Поука сподели с тоз пример, минувачо –
от любовта боли, а вярата илач е.


Ударения
ЕПИТАФИЯ

ВладИмир СоловьОв
лежИ тук и сподЕля:
Той бЕше филосОф,
а сЕтне стАна скЕлет.
С еднИ любЕзен, мИл,
а с дрУги врАг заклЕти;
безУмно влЮбен бИл
и скОкнал сАм в дерЕто.
ДушАта си проклЕл,
загУбил свОйто тЯло:
тя – дЯволът я взЕл,
то – кУчета го Яли.
ПоУка споделИ с тоз прИмер, минувАчо –
от любовтА болИ, а вЯрата илАч е.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Соловьев
ЭПИТАФИЯ

Владимир Соловьев
Лежит на месте этом.
Сперва был философ.
А ныне стал шкелетом.
Иным любезен быв,
Он многим был и враг;
Но, без ума любив,
Сам ввергнулся в овраг
Он душу потерял,
Не говоря о теле:
Ее диавол взял,
Его ж собаки съели.
Прохожий! Научись из этого примера,
Сколь пагубна любовь и сколь полезна вера.


* (экспромт: Александр Соколов)

Философствуй,
Не философствуй,
А вывод один:
Все там будем!
Жалко одно –
Умирать молодым.
Все мы умрем:
Грешны, безгрешны.
Все мы уйдем,
Лишь поэзия вечна.




---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, религиозен мислител, философ и преводач Владимир Соловьов (Владимир Сергеевич Соловьев) е роден на 16/28 януари 1853 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1874 г.). Преподава в Московския университет (от 1874 г.), член е на Комитета на учените към Министерството на народната просвета (1877 г.), доктор по философия към Петербургския университет (1880 г.), почетен академик към Императорската академия на науките (1900 г.). Публикува поезия и статии по въпроси, свързани с литературата, изкуствата, обществото и църквата, в списания и вестници като „Вопросы философии”, „Вестник Европы”, „Русское обозрение”, „Русь” и др. Превежда творби на Платон, Кант, Ланге и др. Проповядва утопичния идеал за световната теокрация. Оказва голямо влияние на руската религиозна философия и на поезията на руските символисти. Автор е на философски трудове и литературоведчески трактати като „Кризис западной философии” (1874 г.), „Философские начала цельного знания” (1877 г.), „Критика отвлеченных начал” (1880 г.), „Три речи в память Достоевского” (1883 г.), „На пути к истинной философии” (1883 г.), „Россия и Вселенская церковь” (1889 г.), „Красота в природе” (1889 г.), „Общий смысл искусства” (1890 г.), „Об упадке средневекового миросозерцания” (1891 г.), „Смысл любви” (1894 г.), „Оправдание добра” (1897 г.), „Тайна прогресса” (1898 г.) и „Три разговора о войне, прогрессе и конце всемирной истории” (1900 г.). Умира на 31 юли/13 август 1900 г. в имението Узкое, Московска губерния.