На внучките ми Рая и Деница
Мие Ветрен бели пръсти
в дунавската влага,
вятър ръси светли пръски
– и вълните бягат.
Вечери и от небето
– островърха, млада,
като счупена монета
месечина пада...
...пада и потъва долу,
и злати водата –
мие се луната гола,
къпе се луната.
А реката ври край мене
– Дунав се вълнува;
във вълните отразени
сто луни изплуват.
Къпят се или се давят?
Имат ли причина?
Плува ли или пък плава
тази месечина?
А небето вдига вежди,
цялото в лунички –
във водата се оглеждат
милион звездички.
Може би небето има
звездна скарлатина? –
смее се с очи и кима
тази месечина.
И се плиска, и се къпе
в пяната луната,
а водата, дето стъпи,
лумва като злато.
В облачна хавлия мека
вятърът я скрива –
върху лунната пътека
сто луни заспиват...
Лунно капричио
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112082102153
Свидетельство о публикации №112082102153
Рецензии