Петко Илиев - От виното остана само глътка, перево

От виното остана само глътка,
разливах го и черпих дето сваря,
случайни скитници пресрещнали ми пътя,
на скъпи гости, сипвах го без мяра.

И пиеха доволни елексира,
кръвта си давах им, а те с охота,
наливаха се, сякаш пият бира
и за последно сякаш беше им в живота.

Пияни, предоволни от охолство,
за още питаха и бъчвите сушиха,
а аз ги гледах, кротко задоволство,
животът безвъзвратно как отлита.

Да питат “Как съм”, никой се не сети,
забързани до крак да се надпиват,
на чужд масраф заети им ръцете,
да грабят повече, да се не минат.

От виното остана само глътка,
сага във люта битка са за нея,
е този път не ще ви я отстъпя,
със нея вдигам тост, за да живея.

( перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Каберне остался малый глоточек
Исчерпал до дна его лицемерам
Выпивали, кто только выпить хочет
Наливал гостям дорогим без меры.

И раздобревшие от эликсира
Я плеснул им крови – они в охотку
С пьяных глаз им померещилось пиво
Аж слюна ручьями по подбородку.

Понапивались вина до икоты
И обстучали обсохшие бочки
Как умиляют меня их заботы
Улетают их дни без проволочки.

Если спросят меня - а остальные?
Пусть поспешают испить на дорожку
Мы нальём, пожалуй, ещё штрафные
Но правда, если совсем понемножку.

Каберне остался малый глоточек
И борьбы за него понятны мотивы
И я не последний в ней, между прочим,
Под тост извечный мой – Да будем живы!