Изъясняюсь стихами. Йорданка Господинова. Перевод

День торопится, я так скучаю,
В суете бессловесной толпы.
Что ищу? Я не знаю, не знаю...
Одолела усталость, увы...

Я пыталась в стихах изъясниться.
Только как? Стали краски бледны.
Я смотрела на встречные лица -
Не нашла тебя, тщетны мольбы.

Я искала, а дни проходили,
В синем море тонули слова.
Боги нашу судьбу не сложили,
И душе не хватает тепла.

Не смогла, я сейчас не с тобою,
И не греет в камине огонь...
Ты поспорить пытался с судьбою,
Грустно мне, холодеет ладонь...

Ты теперь далеко... Не со мною ...
И былое уже не вернёшь.
Что желаю тебя, я не скрою -
Да и ты меня помнишь и ждешь ...
______________________________________
http://www.stihi.ru/2012/08/19/5327

Нарисуван в стих
Йорданка Господинова
Така ми липсваш в бързащия ден,
в гъмжащата тълпа от хора.
Защо те търся? Няма те до мен –
надвива ме среднощната умора...

Опитах да те нарисувам в стих.
Дали успях? Боите бяха бедни.
Потърсих те... и в мене те открих –
в сърцето си те бях прибрала свидно.

Поисках те от миналите дни
от топлите усмивки на морето,
крадях за нас забравени съдби,
загубила душата и небето.

Защото не можах. Не бе до мен,
помолих се на твоето огнище
до теб да стигна с орис някой ден,
без да оставям тъжни пепелища…

Защо ли не успях? Бе тъй далеч...
А всъщност, май наистина те върнах,
щом днес жадуваш с моя луд копнеж -
със мислите си ти ще ме потърсиш...