Ей,мъненкото,
извика -за яребица взел ме,
пък то...
удряше железен чук,
заклинил дебел дънер,
а очите му...боже,
какви очи -огън пушеха,
личеше,
никога не е забравял,че
мъж е бил и още е...
Здравей, казах,
отгде тази сила в ръцете,
този огън в очите...а?
Езикът усети радостта,
тъга - зениците,
чужда съм, а в ръцете му желание
хлъцва...
Ето ти усмивка,планинецо
и нека сънища скъсват
мним силует,за малко дошъл
до планинското езеро...
Омагьосано
© Copyright: Дима Политова 2, 2012
Свидетельство о публикации №112082008374
Свидетельство о публикации №112082008374
Рецензии