Победител

       “Veni, vidi, vici.” *

Дойдох, видях...
Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно.
Една река талази мътни влачи
от неизвестното към неизвестното;

и тук, на тоя бряг, пристига всеки
– незнаен гост в незнайно мътно време –
да извърви невидима пътека
и да даде, а нищо да не вземе...

И аз дойдох!
И не че съм го искал –
случайност преди шест десетилетия.
Реката бяга мътна.
И се плискат
талазите на вечноста в нозете ми.

Да я преплувам?
Непосилно бреме...
Да търся брод към някаква далечност?
Не е река, а океан от време!
А кой е прекосил самата вечност?

И аз видях!
Какво видях, обаче?
За върхове високи нямах сили,
а в равнината всеки път се влачи
по билото на сенчести могили.

И аз вървях сред хоризонти ниски,
сред шепите на гърбави баири...
А може би бе непосилен рискът
по-други хоризонти да подиря?

Не победих!
Не вярвам и на оня,
размахвал меч в четирите посоки.
Светът от потното седло на коня
не е със хоризонти по-широки,

крилатата победа е миражна –
една невярна мраморна измама.
Дойдох, видях света...
Това е важното.
А победител в тая битка
– няма!


* Veni, vidi, vici – лат. – Дойдох, видях, победих – донесениена Гай Юлий ЦЕЗАР до Сената в Рим за победата му над понтийския цар Фарнак ІІ /47 г. пр. н. е/.