Петко Илиев - Кучета, перевод

Клони пращяха под тежките стъпки на зимата.
Диво подгонен, превърнат във крехка играчка.
Няма спасение, няма  я вече пъртината.
Пори със тяло снега, вече е сигурна плячка.
 
Тежките стъпки набиват се в дивата пустош,
Липсва надежда, навярно е в друга посока.
Кучета бесни преследват го, вече ненужен.
Спира за миг, във последния час от  живота.
 
Лаят след нето, макар и от съща порода.
Сухия хляб да заслужат, това им остава.
Страшно преследване, гинат тела в изнемога. 
Стръв  обещана и… няколко мига на слава.
 
Няма спасение, бездна и полет  последен.
Сили събрани  и скок над  злощастната участ.
Изстрел  прецизен.  Попадна в графата „пореден“,
за вълк набедено,  до скоро, най-вярното куче.

(Вольный перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Трещат сады морозы наступают
Всё превратилось в хрупкую игру
И все следы в сугробах утопают
И я спастись от снега не могу.

Уже зима добралась до околиц
И нет надежд - последний вариант
И лают псы аж плачет богомолец
Каких ещё вам надо пропаганд.

Собаки злые, сущая порода
Достаточно у каждого потрав
Когда-нибудь возьмёт своё природа
Их славу и величие поправ.

Спасенья нет и дальше только бездна
И сил уже не много для броска
Нажат курок и падает болезный
Мой верный пёс, продавшийся волкам.