има нещо хубаво...

 „Има нещо хубаво
  в петната по старите дрехи”
           Н. Радулова

Дъждът куцука
насред сенките.
В едно безкрайно слизане
надолу.
Спокоен.
Като очите на удавения.
Наоколо - отломъци живот.
От стълбите на кея…
до отсрещния ден.
И по- нататък.
2
В послушното мълчание на плебса
дъждът се лута
между крачките.
Настъпвам меките му пръсти.
Притискам хълбока му
косо.
Замерям с вик
гласа, останал
от мокрия му
сляп
протест.
Удавям го в безсъвестност,
в насмешка.
Дъждът се тътри между плебса.
С доверието на квартален пес…

п.с.
Има неща хубаво
В петната по старите дни.
Нещо хубаво
в уморената сянка на съня,
напоила косите ти
с мириса на кафе.
…Нещо хубаво
в изтъкания от стъпки
праг
на твоя дом,
в наметалото на следобедния дъжд,
с което заспиват есента
и добрите деца от приказките.
             
Нещо хубаво,
когато
в омагьосана от слънцето пътека
спира нощна река,
нещо толкова хубаво
в детството,
което отвън прилича на птица…