Ники Комедвенска Моята малка любов

МОЯ НЕСМЕЛАЯ ЛЮБОВЬ (Авторизованный перевод с болгарского)

Как примула, была стыдлива
Моя несмелая любовь.
В своём печальном сердце скрыла
Я эту искру глубоко.

Храня росток, чтоб он не сгинул,
В суровый день я поняла,
Что не спасут все слёзы мира
Цветок без внешнего тепла.

Мир чувств безмерен и опасен:
На крыльях белых - чёрный верх.
Рождаясь, гибнет ежечасно
Любовь... Глядишь : её уж нет.

Не надо мне страстей невольных.
Оставь мне ,Бог, всего одну!
Орешек - сердце. Как же больно
От конских скачек по нему!

И я храню чуть-чуть ревниво
Тот чудный свет средь полной тьмы.
В тот миг, когда зло мир покинет,
Прекрасен будет взрыв любви.


Ники Комедвенска   http://www.stihi.ru/2012/04/04/1090


Моята малка любов

Тя е малка любов. Като стръкче иглика,
срамежливо напъпило цвят.
А сърцето ми тъжно само я повика
и я скри от човешкия свят.

Да разпери листа, да ми светне в душата,
да осъмне денят ми суров.
Аз отдавна разбрах, че със сълзи полята,
не разцъфва голяма любов.

За голямата трябва сърце необятно -
тя е мътен порой. Хергеле!
И се раждаш по път, и умираш стократно
върху черни и бели криле.

И какво да я правя такава голяма?
Боже, двама да бяхме поне!
А сърцето ми орех... Къде да ги дяна
тия луднали диви коне?

Затова тая малка ревниво я пазя -
светло коренче в мрачния свят.
В оня миг, в който свила юмрук те намразя,
да ми пръсне сърцето от цвят