пръстен от глухарче

Нощем. Сам .
Рециклирани мисли.
Параван за безмитни лица.
Обонятелно,
тръпно доене
на отминали земни
лета.
Балсамирани късчета
нежност.
От поредния скърпен кадрил.
Господи, толкова слепи…
Забрави!
Забрави,че си бил...
2
Нощем.
Стихове.
Тихо.
Безвремие.
Скърца сито къртичина
в мен.
С подлудяващо
волско търпение
прежълтявам.
В пореден рефрен.
3
Нощем.
Сенки.
Луни.
И безлуния.
Звездопадащи.
Или звезди.
Новопокръстени богупредатели.
С нови свещи.
За нови души…
- - - - -
Оковани в житейски неравенства,
оскотели от гладните дни,
скитат моите редки приятелства.
Забрави…Забрави, че си бил!

п.с.

Безшумно,
по хълбок полегнал е мракът.
Отвъд моя трезвен прозорец.
Студени дърветата
дълго ще чакат
очите си той да затвори.
А аз съм две тъмни,
отекли зеници.
В крещящо кълбо
от мълчание.
И малка, объркана прелетна птица.
На път
между две пожелания…
Къде ли ще ида,
след дълго летене,
в самотните острови влюбен.
На твоят бряг лятото идва
без мене,
на чуждия – в зими се губи…
Навярно далече от тук
ми е корена –
щом зная морета безсънни.
Така,
между утре и днес
омагьосан,
очаквам и в мене да съмне…