по Н.Колев - Босия
Тресе се будилникът.
Раздрусва съня ми.
И сякаш денят се надува.
Затискам му жилото.
Посягам за чаша.
Изпускам я.
Ставам.
И псувам.
Седя си зад мястото.
Скърцам със зъби-
пред мен две жени се целуват.
Отзад недоволствуват.
Свиркат цинично.
Обръщам се.
Плюя.
И псувам.
Излизам от работа.
Гневен.
Изстискан.
Поемам си глътката вятър.
Окръглен нахлувам
в кварталната памет.
И тихо клеча
на „стограмка”...
Обран, безкахърен,
край къщи и улици
на автопилот се прибирам.
В кревата утихнал,
прегръщам жена си.
Спя.
И сънувам
молитви…
из дневника на един Аз
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112081506288
Свидетельство о публикации №112081506288
Рецензии