Петко Илиев - Зебри, перевод

През щорите, лъчите търсят път.
Рисуват по телата изпотени.
Преплетени от страст, сега мълчат
и слънцето попиват изморени.

А светлите със тъмни се редят,
подобно зебра, ивици красиви.
И местят се с телата ни, блестят.
Поредна нощ, останали без сили.

Попили светлините на деня,
не бързаме. Навярно сме щастливи.
Лъчите са отместени, сега
стените станали са зебри живи.

Блаженство заменило е страстта.
В умората издирваме покоя.
Нощта пресити всички сетива,
аз “твой” за теб, а ти за мене “моя”.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Сквозь жалюзи игривые лучи
Пройдутся стайкой нашими телами
А мы с тобой в объятьях помолчим
Воспетые несносными сверчками.

От белого и чёрного рябит
Судьба как зебра юная красива
Сейчас она пылает и блестит
И эта ночь действительно счастлива.

А день уже в разгаре за окном
Мы не спешим блаженствуем в истоме
Лучи уже на шкафе платяном
То зебрами гуляют на фронтоне.

Блаженствуем, не трудно занемочь
Ах как мы жаждали подобного исхода
В нас страсти разбудила эта ночь
Своё взяла естественно природа.


Рецензии