Завръщане V

          “О, Виракоча, господарю на вселената...”
                Текст от Мачу Пикчу

Виракоча!
Създателю!
Боже
на столетия тъмни далечни,
моят свят е тъй млад и тревожен,
с кървав изгрев, с олтари невечни;

моят свят е разпънат без милост
по безкрайни и страшни Голготи,
храчи кръв
и напразно се сили
да опази с дъха си живота;

моят свят е подпрян с минарета
– да не рухне небето взривено –
а по острите покриви светят
полумесеци озвездени;

моят свят е и прост, и тъй сложен:
мимолетен, нетраен – и вечен...
Виракоча!
Създателю!
Боже,
в него аз съм и слаб, и обречен.

Йешуа не е чувал за мене,
нямат спомен ни Вишну, ни Брама...
Бих застанал и аз на колене –
просто бог за олтара ми няма!

И съм чужд, и на мен са ми чужди
и Христос, и Аллах или Буда –
аз живея оскъдно и в нужда,
моят път е неверен и труден.

Бих се кланял на тези, които
– непризнати! – закрила ми дават.
Но безводна пустиня са дните,
през които забързан минавам.

И се връщам при теб
– да тревожа
древността ти, покоя ти вечен.
Виракоча!
Създателю!
Боже!
Обади се!

Или съм обречен?