Михаил Кузмин Если мне скажут Кажат ли

„ЕСЛИ МНЕ СКАЖУТ...”
Михаил Алексеевич Кузмин (1872-1936 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАЖАТ ЛИ

Кажат ли: „Трябва мъчение да изживееш!”,
радостна песен в последната клада бих пял –
послушно.

Кажат ли: „Никога повече няма да пееш!”,
тихо под ножа език и ръце бих прострял –
послушно.

Кажат ли: „Ти си навеки от срещи отлъчен!”,
тази разлъка с любовна тъга бих приел –
послушно.

Щом се наложи последна измяна да случа,
в плаване дълго тоз пролив скалист бих превзел –
послушно.

Щом със забрана рушат любовта между нас,
„Не! – ще прошепна, отхвърлил забраната аз.
 

Ударения
КАЖАТ ЛИ

КАжат ли: „ТрЯбва мъчЕние да изживЕеш!”,
рАдостна пЕсен в послЕдната клАда бих пЯл –
послУшно.

КАжат ли: „НИкога пОвече нЯма да пЕеш!”,
тИхо под нОжа езИк и ръцЕ бих прострЯл –
послУшно.

КАжат ли: „ТИ си навЕки от срЕшти отлЪчен!”,
тАзи разлЪка с любОвна тъгА бих приЕл –
послУшно.

ШтОм се налОжи послЕдна измЯна да слУча,
в плАване дЪлго тоз прОлив скалИст бих превзЕл –
послУшно.

ШтОм със забрАна рушАт любовтА между нАс,
„НЕ! – ще прошЕпна, отхвЪрлил забрАната Аз.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Кузмин
ЕСЛИ МНЕ СКАЖУТ...

Если мне скажут: „Ты должен идти на мученье”, –
С радостным пеньем взойду на последний костер, –
Послушный.

Если б пришлось навсегда отказаться от пенья,
Молча под нож свой язык я и руки б простер, –
Послушный.

Если б сказали: „Лишен ты навеки свиданья”, –
Вынес бы эту разлуку, любовь укрепив, –
Послушный.

Если б мне дали последней измены страданья,
Принял бы в плаваньи долгом и этот пролив, –
Послушный.

Если ж любви между нами поставят запрет,
Я не поверю запрету и вымолвлю: „Нет”.




---------------
Руският поет, писател, композитор, музикален критик и преводач Михаил Кузмин (Михаил Алексеевич Кузмин) е роден на 6/18 октомври 1875 г. в гр. Ярославл. Завършва Петербургската консерватория като ученик на Римски-Корсаков. Първите му отпечатани стихотворения са в книгата „Зелёном сборнике стихов и прозы” през 1905 г. В творчеството си е застъпник на теченията символизъм и акмеизъм. Превежда произведения на Апулей, Петрарка, Шекспир, Мериме, Гьоте, Байрон и др. Пише оперети, вокални цикли и музика за театрални постановки, много от вокалните му творби са с негови текстове. Автор е на стихосбирките „Сети” (1908 г.), „Куранты любви” (1910 г.), „Осенние озёра” (1912 г.), „Глиняные голубки” (1914 г.), „Вожатый” (1918 г.), „Нездешние вечера” (1921 г.), „Александрийские песни” (1921 г.), „Эхо” (1921 г.), „Параболы” (1923 г.), „Форель разбивает лед” (1929 г.) и др., на повестите („Приключения Эме Лебёфа” (1907 г.), „Картонный домик” (1907 г.), „Чудесная жизнь Иосифа Бальзамо, графа Калиостро” (1919 г.), романите „Крылья” (1906 г.), „Тихий страж” (1916 г.), на книги с разкази, драматургия и литературна критика. Умира на 1 март 1936 г. в Ленинград.