Петко Илиев - Тази нощ, перевод

Тази нощ  ще моля тъмнината ,
същата в която се обичахме,
нека спусне булото и… тишината
само дъх да чувам…  и събличане.
 
Тази нощ поръчах си я черна,
мрак и шепот, кадифе и пръсти.
Устните очи ще бъдат верни,
с тях божествена, ще те прекръстя.

Всяка твоя гънка ще обходя,
дъх ще пия, дъх ще ти дарявам.
Тази нощ ще бъдеш само мая,
в тъмното отдаден  до забрава.
 
Ненаситно слети, за любов магия,
нека утрото учтиво да почака.
Искам те за себе си, затуй  те крия
в тъмното, на мислите си в мрака.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Эта ночь с тобою будет тёмной
Ночь любви и сбывшихся надежд
Тишина и звёздный мир огромный
Только шелест сброшенных одежд.

Варианты эти  безусловны
Нам любить ещё хватает сил
Губы и глаза твои греховны
Я украдкой их перекрестил.

Всем твоим капризам потакаю
Пью тебя, дышу тобой, киплю
Я с тобой не просто развлекаюсь 
Я тебя без памяти люблю.

Жаден, заколдован первобытен
Утро пусть учтиво подождёт
На тебя я вечно ненасытен
Ты причина всех моих забот.