Икебана

Измивам глинения съд на битието
с вода от извора на капещото време...
На изток плавната дъга на хоризонта
                свети
като изгубена в тревите диадема.

Ще чакам оня първи лъч, пробол мъглата,
да стане Син* на утринната морибана*,
и ще скрепя за него с възелче от злато
самотен лист предизгревно мълчание.

Аз знам – дълбоко някъде у мен душата ми
долавя приказната музика на цветовете,
разчита древното писмо на ароматите,
хайку на формите на сухите дървета.

Затуй изплаквам глинения съд на дните си,
на дъното му слагам шепа истини,
добавям рехавата сянка на върбите,
самотна клонка дива вишна неразлистена;

запазил съм черупката на стара речна мида,
подреждам късче мрак до камъче сияние,
крепя ги с корен сух от вчерашна обида...
О, целият живот е икебана!

За него рикка* и тябана* са излишни,
той не подрежда по законите на нагеире* –
тук съвестта е стрък бамбук,
                сърцето – суха вишна,
а в таконома* икебаната не се събира.

Но аз не бързам. Под ръцете ми минава
мозаечната купчина, пред мен събрана –
разчитам спомени, преглъщам болка, оцелявам...

Живея ли?
                Подреждам икебана.


_______________

* Син – основният стрък в композицията; допълват го Сое и Тай;
* Морибана – композиции в плоски вази върху кензан;
* Рикка – стоящите цветя – композиции с изправени цветя;
* Тябана – икебана с едно цвете – обикновено такива композиции съпровождат чайната церемония;
* Нагеире – цветя, хвърлени във водата – композиции във високи вази;
* Таконома – специална ниша за икебана във всеки японски дом.