Приказка за послеписа

Иванушка Глупака стана цар!
И приказката можеше да свърши,
ако не беше здравият шамар,
със който послеписът я прекърши.

Жена му - хубавица с потекло,
кой би могъл дори да предположи,
че ще преспи във царското легло
със всичките Иванови велможи.

Разнесе се мълва... Но ден до два -
и тая клюка бързо си отиде.
Все пак не бе глава като глава -
с корона кой рогата й ще види!

Обаче с управлението - зор!
Защото ей го - мине се, не мине,
изсипе се пред светлия му взор
я някой селски, я пък е роднина.

Къде за власт, къде пък за пари,
за пенсии на мама и на тате...
Додето цар Иван се умори
и царството по дяволите прати.

На тъст си върна царските дела,
на булката си рече: "Много здраве!"
А после - беж! - през няколко села,
подбра от къра бащините крави...

Окепази се приказката май,
едва ли друг такива ги е писал...
Но който вярва в хубавия край,
си няма хал хабер от послеписи.