Не спомен
които във живота си загърбих,
от изгреви в откраднати зори,
от стъпките, които още търся…
най- парещият спомен се роди-
безмълвен шепот в думи премълчани…
И днес го пазя, щом ме заболи.
И щом реша, че искам да остана
най-вярната жена във твоя ден.
Онази, без която ти е трудно.
Която виждаш, щом си наранен
и без която нощите са будни…
Виж как морето дава топлина
и жадно свлича тъжните си нощи…
Не спомен, тук остана любовта,
която като въглен пари още.
Свидетельство о публикации №112081101086
Спасибо за интересные стихи, Йорданка! Желаю взаимной любви и счастья!
С теплом и нежностью. Ина.
Соколова Инесса 13.08.2012 14:19 Заявить о нарушении