Петко Илиев - ЕСЕН, перевод

Как иска му се да рисува есента,
но четката му само в тъмно сиво,
небето багри, клони и трева,
картината, за нищо я не бива.

Но там художник малък, чудеса,
небе сияйно, слънцето огряло,
рисува дюли, ябълки, цветя,
боите дръзко бърка. Браво.

Зелено, жълто, керемидено във тон,
листата ваят се под четката му смела
и масленото с бяло, брезов склон,
хартията попива акварела.

Как иска му се да рисува есента,
очите му, отново в сиво гледат,
но, никак не е тъжна песента,
един художник го подръпва смело.

Ей дядо, искаш ли сега,
със моите бои да порисуваш
…лулата скри потеклата сълза,
прегърна внука си и го целуна.

Ех синко, аз съм есента,
а ти си дюлята, която нарисува,
с очите твои срещаш красота,
със сивото пък, аз ще отпътувам.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ах как ему охота осень рисовать
Но краской обладая только серой
Не выкрасишь луну и дерева
Ну разве что художник неумелый.

Но сотворил художник чудеса
Сияет всё налево и направо
Цветут сады, синеют небеса
Вам мой решпект и искреннее браво!

Зелёный, жёлтый всё попало в тон
Цветы и яблоки он выписал умело
Берёзовая роща под уклон
Казалось бы – простые акварели.

Как осень ему хочется писать
И ничего что серыми тонами
Не будет грустных песен напевать
Он с широко открытыми глазами

А дед его стоит невдалеке
Любуется и молится на внука
И слёзы высыхают на щеке
Он смотрит на картину близоруко

Здесь осень внучек, самая страда
Одна айва на ветке задержалась
Мне видеть тебя просто – красота!
И осень золотая состоялась..


Рецензии