Когато

Когато дъждът ожаднее

и тъжен от жажда заспи на перваза,

когато нощта онемее,

решила сънят ти до болка да пази…

 

Когато денят се оголи

от истини, дълго стаявани в ъгъла,

когато две млади тополи

със клони завържат Южняка на възел…

 

Навярно тогава ще мога

пречистена, в твойте очи да се върна.

Но днес крача, тъй, босонога,

за никъде тръгнала, грешно безпътна…

 

Виж, слънцето, кръгла погача,

рисува в косите ми щури усмивки…

 А щом се наметна със здрача,

надежда една пак до мен ще притихне…


Рецензии
Добрый вечер, Йорданка!
Я перевёл это стихотворение. Прости, немного изменил рисунок стиха и кое-что добавил от себя. Но думаю, что этими добавлениями, не испортил твоё стихотворение, так как смысл сохранил полностью.
Зайди, оцени мою работу. Жду твоего суда.
Вот ссылка - http://www.stihi.ru/2012/08/15/7834
Обнимаю.
С сердечным теплом,

Олег Глечиков   15.08.2012 20:22     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.