Когато
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи
от истини, дълго стаявани в ъгъла,
когато две млади тополи
със клони завържат Южняка на възел…
Навярно тогава ще мога
пречистена, в твойте очи да се върна.
Но днес крача, тъй, босонога,
за никъде тръгнала, грешно безпътна…
Виж, слънцето, кръгла погача,
рисува в косите ми щури усмивки…
А щом се наметна със здрача,
надежда една пак до мен ще притихне…
Свидетельство о публикации №112080904690
Я перевёл это стихотворение. Прости, немного изменил рисунок стиха и кое-что добавил от себя. Но думаю, что этими добавлениями, не испортил твоё стихотворение, так как смысл сохранил полностью.
Зайди, оцени мою работу. Жду твоего суда.
Вот ссылка - http://www.stihi.ru/2012/08/15/7834
Обнимаю.
С сердечным теплом,
Олег Глечиков 15.08.2012 20:22 Заявить о нарушении