Петко Илиев - ДОМ, перевод

Заварих вратата широко отворена,
вятър нахален листата е внесъл,
завеси се веят на воля съборени,
със вестници стари във шеметна песен.

На кръглата маса, покривката тежка,
дантела красива, колосана в бяло,
останала само разплетена прежда,
изсъхнал букет, с изкорубено тяло.

Къщата стара замрежена в цяла,
коприна тъкана години, от паяци,
обзета от тъжната грозна раздяла,
не бих те сменил за дузина от замъци.

Макар и порутена, скърцащи стълби,
прозорците гнили със панти ръждясали,
стените напукани, процепи дълги,
ти пак си ми дом, а  душата ми крясъци. 

Аз днес като теб съм огромен ветрилник,
кълбо съм от нерви, стържещи крайници,
с нацепени устни и спиращ будилник,
душа със адрес: “Изчезващи странници”.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я обнаружил дверь на распашку
Ветер гуляет нахален и весел
Шторы колышет разносит бумажки
Старой тетради с текстами песен.

На круглом столе расстелена скатерть
Красивая в крУжевах с белой полоской
Осталась, на долго ли нам её хватит
Высох букет на ней с виду неброский.

Старая хата, моя уцелела
В жгучей крапиве, обросла паутиной
Только стонала от передела
Но устояла под гильотиной.

И ничего, что скрипят твои сваи
Окна прогнили и ржавые петли
В трещинах стены ветра шлифовали
Но всё таки душу мою отогрели

Сегодня я здесь ветряк и светильник
Свои охраняю нервно границы
И нажимаю тревожно будильник
Но улетают куда-то страницы.