Петко Илиев - Пясък, перевод

По пясъка на нямата река,
рисувам болката от тихото отричане,
крещя със пръсти, ненамерил любовта,
захвърлена със думите във нищото.

По пясъка на нямата река,
следи оставят босите надежди,
разказани, измислени слова,
за приливни и отливни копнежи.

На пясъка, до нямата река,
със изгрева, забравил да пристигне,
стоя и чакам да се върне тя,
заминала… но без да си отиде.

От пясъка на нямата река,
водата трие мислите ми трудни,
със болка нарисувани в нощта,
от пръстите, кървящо будни.

А пясъкът, от нямата река,
останал скрит в юмруците смразени,
той само мой е, тя е тишина,
загнездила се тук без време.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Иду по руслу высохшей реки
И на песке следов моих  узоры
Крещусь, прошу, но нет моей любви
Пустые только слышу разговоры.

И я по руслу высохшей реки
Следы надежд босые оставляю
Пусть чешут себе злые языки
Я так свои инстинкты проявляю.

Но ты по руслу высохшей реки
Придти ко мне с восходом позабыла
Стою и жду, смеются дураки
И говорят, наверно - разлюбила

Вода мои узоры на песке
Печальные в одно мгновенье смоет
И спрячется надёжно в холодке
И кровь из пальцев алую откроет.

Песок сыпучий высохшей реки
Я в кулаке до боли зажимаю
Роняю слёзы в русло со щеки
И так его водою наполняю.