Юргис Балтрушайтис Призыв Призив

„ПРИЗЫВ”
Юргис Казимирович Балтрушайтис (1873-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРИЗИВ

През прах и дим, и шум, и звън
вдигни се, Дух, спри своя сън,

изцяло дъх изгряващ дай,
над смъртен жребий ти витай!

Над суетата людска зов,
обнов в посърнала любов,

над всичко – горест, трепет, бой,
сред бездна синя шанс преброй;

щом мръкнат цвят и светлина
и няма слънце и луна,

в предел лъжлив на смъртни дни
зад нощни сенки застани –

ще видиш непосилен край,
там зрее звезден урожай,

и само с пламък, с дух свещен
ще влезеш вътре, прероден

с тъга и с обич в храм крилат,
прогонил те от своя свят!


Ударения
ПРИЗИВ

През прАх и дИм, и шУм, и звЪн
вдигнИ се, ДУх, спрИ свОя сЪн,

изцЯло дЪх изгрЯвашт дАй,
над смЪртен жрЕбий тИ витАй!

Над суетАта лЮдска зОв,
обнОв в посЪрнала любОв,

над всИчко – гОрест, трЕпет, бОй,
сред бЕздна сИня шАнс пребрОй;

штом мрЪкнат цвЯт и светлинА
и нЯма слЪнце и лунА,

в предЕл лъжлИв на смЪртни днИ
зад нОштни сЕнки застанИ –

ште вИдиш непосИлен крАй,
там зрЕе звЕзден урожАй,

и сАмо с плАмък, с дУх свештЕн
ште влЕзеш вЪтре, преродЕн

с тъгА и с Обич в хрАм крилАт,
прогОнил те от свОя свЯт!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юргис Балтрушайтис
ПРИЗЫВ

Сквозь пыль и дым, и шум и звон,
Взвивайся, Дух, прервав свой сон, –

И, весь – дыхание зари,
Над смертным жребием пари!

Над суетой сердец людских
И чахлою любовью их,

Над всем, что – горечь, трепет, бой,
Теряйся в бездне голубой,

И в синеве, где меркнет цвет,
Где ни луны, ни солнца нет, –

У зыбкой грани смертных дней,
За рубежом ночных теней,

Увидишь Ты запретный край,
Где зреет звездный урожай, –

И, только пламя, только дух,
Рождаясь вновь, рождаясь вдруг,

Войдешь, тоскуя и любя,
Во храм Изгнавшего тебя!




---------------
Руският и литовски поет и преводач Юргис Балтрушайтис (Юргис Казимирович Балтрушайтис) е роден на 20 април/2 май 1873 г. в гр. Поантвардз, Ковенска губерния. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет (1898 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1899 г., когато е съосновател на изд. „Скорпион”. Публикува поезия в издания като „Северные цветы”, „Весы”, „Русь”, „Правда”, „Золотое руно”, „The Mask”, „Русская мысль”, „Русские ведомости”, „Заветы”, „Северные записки” и др. Членува в литературни бюра към театрални колективи (от 1905 г.), работи в литературното обединение към просветния комисариат (1918 г.), председател е на Съюза на писателите в Москва (1919 г.), участва в дейността на изд. „Всемирная литература”. Пълномощен представител и посланик е на Литва в СССР (1920-1939 г.), представител на Литва в Турция (1932 г.) и в Персия (1933 г.), съветник в посолството на Литва във Франция (от 1939 г.). Почетен доктор е на университета в Каунас (1932 г.). Привърженик е на руския символизъм. Автор е на стихосбирките „Земные ступени” (1911 г.), „Горная тропа” (1912 г.), „Венок из слез” (1942 г.) и „Лилия и серп” (1948 г.). Умира на 3 януари 1944 г. в Париж.