Красимир Георгиев Ако аз съм смъртта

Я - страшная Смерть. Я презренный и старый цыган.
И в тёмную ночь отправляюсь в погоню за правдой.
Вот град белокаменный вдруг на пути моём встал,
В нём двери не заперты и не закрыты врата,
И сон безмятежный не станет счастливцу наградой.

Взмахну над очнувшимся я смертоносной косой.
Я - Смерть, суд вершу я презренным и старым цыганом.
Орудие я, воздающее мерой одной.
Коса, опускаясь над жертвой, блеснёт серебром, -
И падаю замертво, силе добра уступая.

 Ако аз съм смъртта http://www.stihi.ru/2011/06/20/7216
Красимир Георгиев

Ако аз съм смъртта – черна и стара циганка,
и в презряната нощ тръгна на лов за истини,
и достигна до град с къщи от бели камъни,
и отворя врата, с ключове незаключена,
и събудя човек, тихо сънуващ щастие,

ще замахна в ръце с моята вила сребърна
и ще бъда смъртта – черна и стара циганка,
и ще бъда смъртта – гордата и решителна,
ще замахна в ръце с моята вила сребърна
и ще падна – добра, мъртвата стара смъртница.