Петко Илиев - Не кея, перевод

Стои на пристана и корабите гледа,
платната тръгнали във някаква посока,
рибари бързат с лодките към кея,
след малко рибата ще стане стока.

Вълните ги люлеят в отклонение,
със тях във такт главата си поклаща.
За логиката му е нужно уравнение
и той да мери с молива захваща.

Нахален  гларус реещ се отгоре,
във същата посока със вълните,
изкряска нагло, биеше тревога,
зад облак скри се, търсят го очите.

Стои и вперен във морето  гледа,
а пред очите дневната  картина -
листа и пясък пътя си поемат,
след тях найлон и мръсна книга.

Стои мъжът, торба широка взема,
триножника  захвърля  като в  кратер,
платното, рамката, прилежно закрепена,
днес просто искаше да нарисува вятър.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Стоит на пристани за морем наблюдает
За рыбой тронулись плоты и птицы
И вот баркас к причалу подплывает
И в нём улов для жиденькой ушицы

А волны бьют о борт и рыбаков качает
И волнам в такт седыми  головами
Все уравненье это замечают
И поминают крепкими словами.

Нахальный парус гордо в море реет
По воле волн больших, по воле ветра
Но он тревог серьёзных не имеет
Лишь позабавит, может быть, эстета.

Стоит он вперившись один в седое море
А жизнь кипит, бурлит и происходит
И серое у времени в фаворе
Но эта тема многих не заводит.

Достал рюкзак и выбросил треножник
Бывает так на этом белом свете
Хотел с утра мечтательный художник
Изобразить беснующийся ветер.