Петко Илиев - Булевард, перевод

Булевард изпотен в светлините си пъстри,
възел разхлабен и шлифер разгърден,
започват да стягат обувките с връзки,
трамвай профучава нахално забързан.

От въздуха леден на части поемам,
търговци прибират последната стока,
безцелно вървя, но изглеждам уверен,
макар, че избрал съм случайна посока.

Не бързам, подвластен на моето его,
поспирам и вестник от утре купувам,
едва ли и ред ще погледна от него,
но левът железен за друго не струва.

Вървя, а паважът е хлъзгаво мокър,
оглеждат се в него лъчи отразени,
отдавна разбрах, че съм в друга посока,
не аз, Булевардът намерил е мене.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Бульвар пылает яркими огнями
И треплет галстук лёгкий ветер шалый
Все скоро сбросят обувь со шнурками
Под стук колес трамвая, запоздалый

Я  подышу прохладой в старом сквере
Пока закат приблизится к порогу
Брожу бесцельно в этом я уверен
Ведь сам избрал случайную дорогу.

Не тороплюсь, так эго моё хочет
Остановлюсь куплю себе газету
Но вряд ли  прочитаю пару строчек
За просто так, за медную монету.

Иду по мытому дождями тротуару
А в лужах солнце красное купалось
И ясно стало даже Боливару
Стезя сама такая отыскалась.