Яд слов растаял

Перевод с болгарского: "ОБИДА" Юлиана Доневе
http://www.stihi.ru/2011/04/28/1284

Всю ночь лежала, не смыкая глаз...
Ждала, скорей бы утро наступило.
И мрак исчез под утро. В тот же час
О боли в моем сердце я забыла.

Скользили, тая, мысли в полумрак,
Где сталкивались время и пространство...
И тикали часы;  тик-так, тик-так...
Удары отбивая с постоянством.

Но, руки золотые протянув,
Прогнало солнце темноту ночную.
И солнцу сердце настежь распахнув,
Я радость ощутила неземную.

Яд слов, что ранил душу, как мечом,
Растаял с первым солнечным лучом.




ОБИДА

Юлиана Доневе

Лежа с неподвижни очи и чакам

да свърши ноща,да дойде нов ден,

с един замах да разпръсне мрака,

а може би-и болката в мен!

Мислите,виещи бродници в мрака

се блъскат без път и посока.

Часовникът стенен отмерено трака-

сто чука в ушите ми чукат.

-Слънце,протегни златни ръце,

прогони тази нощ черна,

пожали огорченото ми сърце,

а обидата в него-безмерна,

се отмие.

И думите пълни със злъч,

дето не спират в ушите да вият.

Прогони ги с първият лъч!