Анна Ахматова - Тебе покорной? Ты сошел с ума!

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

На теб покорна? Ти не си с ума!
Покорна съм на волята на Бога.
Не искам нови трепети, ни болка,
мъжът – палач ми е, домът – тюрма.

Не виждаш ли? Нали дойдох сама...
Завиха ветровете на декември,
просветна в твоето неверие,
а дебнеше в прозореца тъма.

Тъй птицата в прозрачното стъкло
се блъска с тяло в зимната несрета
и кръв обагря бялото крило.

Сега във мен спокойно е и светло.
Прощавай, кротък мой и вечно мил
затуй, че в твоя дом ме приюти.

1921

На тЕб покОрна? ТИ не сИ с умА!
ПокОрна съм на вОлята на БОга.
Не Искам нОви трЕпети, ни бОлка,
мъжЪт – палАч ми е, домЪт – тюрмА.

Не вИждаш ли? НалИ дойдОх самА...
ЗавИха ветровЕте на декЕмври,
просвЕтна в твОето невЕрие,
а дЕбнеше в прозОреца тъмА.

Тъй птИцата в прозрАчното стъклО
се блЪска с тЯло в зИмната несрЕта
и крЪв обАгря бЯлото крилО.

СегА във мЕн спокОйно е и свЕтло.
ПрощАвай, крОтък мОй и вЕчно мИл
затУй, че в твОя дОм ме приютИ.


***

Тебе покорной? Ты сошел с ума!
Покорна я одной Господней воле.
Я не хочу ни трепета, ни боли,
Мне муж — палач, а дом его — тюрьма.

Но видишь ли! Ведь я пришла сама;
Декабрь рождался, ветры выли в поле,
И было так светло в твоей неволе,
А за окошком сторожила тьма.

Так птица о прозрачное стекло
Всем телом бьется в зимнее ненастье,
И кровь пятнает белое крыло.

Теперь во мне спокойствие и счастье.
Прощай, мой тихий, ты мне вечно мил
За то, что в дом свой странницу пустил.

1921