Анна Ахматова - Проплывают льдины, звеня

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Безнадеждно бледи небеса,
ледовете плават и звънят.
Ах, защо наказваш ме сега,
аз не зная своята вина.

Ако трябва даже ме убий,
не бъди със мен така суров.
Не обичаш стиховете ми,
за деца от мен не си готов.

Нека твоето да бъде все!
Но на клетвата си ще съм роб,
дадох аз живота си за теб,
мъката ще отнеса във гроб.

1918

БезнадЕждно блЕди небесА,
ледовЕте плАват и звънЯт.
Ах, защО накАзваш ме сегА,
аз не знАя свОята винА.

Ако трЯбва дАже ме убИй,
не бъдИ със мЕн такА сурОв.
Не обИчаш стиховЕте мИ,
за децА от мЕн не сИ готОв.

НЕка твОето да бЪде всЕ!
Но на клЕтвата си щЕ съм рОб,
дАдох Аз живОта си за тЕб,
мЪката ще отнесА във грОб.


***

Проплывают льдины, звеня,
Небеса безнадежно бледны.
Ах, за что ты караешь меня,
Я не знаю своей вины.

Если надо — меня убей,
Но не будь со мною суров.
От меня не хочешь детей
И не любишь моих стихов.

Все по-твоему будет: пусть!
Обету верна своему,
Отдала тебе жизнь, но грусть
я в могилу с собой возьму.

1918