Завръщане IV

              “...аз чувам как с неясен глас ме вика
               пръстта при нея да се върна пак.”
                Андрей ГЕРМАНОВ

От кал създадени – в калта накрая
ще си отидем, зли или добри.
Калта е праматерия. Оная,
която в пръст ще ни пресътвори.

И щем не щем, един ден ще сме само
две шепи пръст, студена тежка пръст.
В пръстта завършва всеки път и драма
– без разлика под кръст или без кръст.

Но има все пак малки изключения –
когато Бог създавал моя род,
понеже свършила калта за мене,
добавил шепа син небесен свод.

И ме осъдил, строг и безучастен,
на кръста вечен на един копнеж
– с еднаква сила на пръстта подвластен,
и на стремежа дързък за летеж.

И в оня ден, когато се прощавам,
/на моето сбогуване в часа/,
какво ще прави под пръстта корава
добрата шепа сини небеса?

Ще ме разкъсат ли оная жажда
на старата извечна гъста кал,
на истинната пръст, която ражда –
и полетът красив на гълъб бял?

Или примирие в мига съдбовен
калта ще сключи с моя порив чист?

Че може да лежиш в пръстта заровен,
ала погребан в облачната вис.