Слънцето с разрошени лъчи
трудно ще запали ново утро,
ако сутрин в моите очи
не открие две искрици будни.
Вятърът стои със дъх стаен-
иска да му кажа, че съм твоя.
И тогава ей това небе
ще дари с лазура на прибоя…
И реката блика с моя глас,
вечност тази обич е копняла,
търсила е път през сто била…
Днес прелива лудо полудяла.
Този ден наричам го на теб
и по него пътя ти гадая –
щом е синьо жадното небе,
птиците летят ли към безкрая,
значи още пазиш моя знак –
южна обич от мечти родена
и със всяка слънчева зора
мое ще е мъжкото ти време.
Гадая
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112080404570
Свидетельство о публикации №112080404570
Рецензии
http://www.stihi.ru/2012/08/17/1699 - мой первод этого интересного стихотворения. Притягивают стихи, как наркотик по наслышке.
Удачи во всём, Йорданка!
Соколова Инесса 17.08.2012 12:33 • Заявить о нарушении
Удачи во всём, Йорданка!
Соколова Инесса 17.08.2012 12:33 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.