Завръщане III

          "Ще се завърнат всички предишни божества..."

                Жерар дьо НЕРВАЛ, "Делфика"

 

          "Понякога  сам съм си бога..."

                Александър ГЕРОВ, "Гротеска ІІ"

 


Внезапно в сумрака над мен запърхаха видения,

отекна гръм и се разтресе облачната стряха,

и се посипаха звезди – започваше небетресение,

затътна дъжд, светкавиците заплющяха...

... и аз разбрах – завърнали се бяха божествата,

царували над моя мъртъв свят в епохи стари,

повя над древни храмове божествен вятър

и пламна огън пред изстинали олтари.

 

И аз обух сандалите на пилигрим окъсан,

и взех в ръка тоягата за път далечен.

Над мен ехтеше сводът на небето свъсено

и падаха безкрайно дълги вечери.

И пътят ме поведе надалече – там, където

изчезнали империи се вдигаха от нищото,

изгряваха невиждани съзвездия в небето

и оживяваха страни под пепелищата.

 

И с древни елини пладнувах под маслините,

и с финикийски кораби обиколих моретата,

и пих в акадски чаши на Елам и Хур от виното,

и зърнах жертвеника в Урарту да свети.

И все вървях, и чаках в мрака – уморен, посърнал –

пред чужди храмове на сто езика мъртви виках,

защото знаех – божествата стари са се върнали.

 

Но в моя тих олтар не влезе никой!

 

И аз разбрах – сред божествата бог за мене няма.

Тресат могъщи богове небесните селения,

но аз напразно търся древен бог за храма си,

защото моят храм е всъщност храм за мене!

Сместете се, небесни жители могъщи!

Каквото може всеки бог – и аз го мога.

Не идвам гост при вас – аз се завръщам в къщи.

Защото знам – аз само съм си бога!