Петко Илиев - Вятър, перевод

Когато спреш пред вятъра го питай,
защо отне мечтите ни за двама,
с листата ли отвя ги под звездите,
или с прахта по улицата стара.

Кажи му като вихър да се върне!
И всяка сутрин по една на прага,
да ги оставя, никой да не зърне,
мечтите ни, не съм му дал на заем.

Да спре да ги раздава като спомени!
Те още чакат, чакат да се случат.
Мечтите ни от времето подгонени,
на любовта откраднали са ключа.

Да ги остави в старата кутия,
като писмата пратени от никъде,
като направената за любов магия.
Ей Вятърко, върни мечтите ни!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Когда тебя вдруг остановит ветер
Спроси - куда мечты мои девались?
Их словно листья разнесло по свету
Как пыль дорожная за мною увивались.

Скажи ему пусть вихрем все вернутся
Чтоб каждым утром новая являлась
Чтоб я ей мог с поклоном улыбнуться
И чтоб она мне тоже улыбалась.

Пусть память будоражить перестанет
Мечты хотят в реальность воплотится
Их гонит время наше шарлатанье
Ну как нам без любви не возмутится.

Оставь их мне на старенькой веранде
Яви себя такими чудесами
В старинном и красивом фолианте
Как письма с дорогими адресами


Рецензии