вечерно писмо до моят син
И не ме помни.
Забравените не сънуват
в минало.
Осъмнал земните си дни,
доплувай своя бряг…
След синьото
(в откъсната овъглена скала)
изтрий проклетите години…
Варосаният камък на нощта
от фара
ще белее. С името.
Ще ти напомнят свобода
вълните, спящи в тялото на кея…
Не ме забравяй… и не ме помни…
Забравените нямат минало.
Дотук ми е дошло
от сити дни… А ти
откъсна в мене бялото.
Не съм ни сън.
Ни свещ.
Ни хляб.
Не съм по тебе хвърлен камък.
За пътя си измолих цвят.
От други
в моя ден останал…
…..
Знам,
ще свърнеш зад първата пряка… Не ме забравяй.
И… не ме помни.
Замина ли без теб.
Понякога.
Нататък.
Завоят ще ме връща.
С твоите очи.
Свидетельство о публикации №112080206319