Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея,
по тъжни нощи и през сиви друми…
И без които никак не умея,
да си открия огнените думи.
А те, нали са бесове, щуреят,
взривяват тишината и покоя.
За лудо в мислите ми се пилеят,
и ме обричат, все да бъда твоя…
От тази орисия се не бяга –
без път да скитам и да бъда вярна.
Щом днес номадка себе си залага,
то значи тази обич ; е карма…
Карма
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112080109289
Свидетельство о публикации №112080109289
Рецензии
http://www.stihi.ru/2012/08/14/7305 - мой перевод, Йорданка.
Так ли поняла?
Соколова Инесса 14.08.2012 23:28 • Заявить о нарушении
Так ли поняла?
Соколова Инесса 14.08.2012 23:28 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.